За книгата: 2015 / Те са тези, които не се помнят, засега всичко е наред. А когато си спомнят, обикновено ги карат, смятат ги за мързеливци, а понякога дори си позволяват да се шегуват и да се подиграват. Но когато крехкият човешки живот виси на косъм над тъмната бездна на празното космическо пространство, заключен в мъничката обвивка на умиращ кораб, към тях викат тези, които мечтаят да оцелеят. Древен заклинателен зов се носи от информационните потоци във всички посоки – „Спасете нашите души!“ И идват. Рискувайки животи, без да очакват благодарност, те спасяват. Те са Службата за гражданска космическа сигурност, наследници и приемници на древната спасителна служба. Те са боговете на дълбокия космос. За тях няма значение дали приятел или враг е в беда, дали моли за помощ или гордо умира в мълчание. Само животът има значение. Всеки спасен човек е нова голяма победа над старицата с ятаган и алчната празнота на вакуума. Когато корабът на BGK „Гордата девойка“, и тъй като не беше в по-добро положение, се натъкна на бедстващ кораб на алдарианците – онези, които са запомнени като демони в древните митове, и тези, с които войната наскоро беше замряла – не един от малкия екипаж не се усъмни нито за секунда. Седемте оцелели демона са качени на борда на Гордата девойка. Как това застрашава хората? Разбира се, неприятности! Но това е дело на боговете. Неблагодарна, глупава работа. И все още я обичат.